Шизофреник ли е Евростат? Търтей ли е българинът?

в България


Който махне минималната заплата, ще срине държавата

Всички големи проблеми на България се свеждат до това, че заплатите са мизерни. Затова народът се разбягва към по-богатите страни, та дори и бежанците от Афганистан гледат с максимална скорост да се махнат.

Дали обаче заслужаваме нещо повече? Според Евростат – да. Той изчислява, че производителността на труда в България е 45,1% от средното за Европейския съюз, а работната заплата е едва 21 на сто. Значи трябва да вземаме 2 пъти повече.

Работодателите обаче казват: Няма такова нещо, според Евростат наистина получаваме 21 на сто, но производителността ни е едва 15 на сто от средноевропейската. Ерго, заплатите трябва да паднат с една четвърт. Иначе бизнесът умира.

Тези коренно различни числа са в центъра на спора за минималната работна заплата.

(МРЗ). МРЗ трябваше да стане 460 лева от 2017 г., но работодателите обжалваха в съда и увеличението засега се блокира. Коя от двете страни лъже? Първото число, 45,1 на сто, е на сайта на Евростат и всеки може да го види с очите си.

Второто число, 15 на сто, го няма в Евростат. Там има една таблица за “реалната производителност на час в евро”, която за ЕС средно е 32,1, а в България е едва 4,9 евро. Родните работодатели вадят калкулаторите и пресмятат, че българската производителност е едва 15 на сто от средната.

Следователно Евростат трябва да се гръмне. Или поне да си вземе хапчетата. Как така производителността в България е хем 45, хем 15 на сто от средната за ЕС? Според профсъюзните пропагандисти, разликата идва от това, че първичните данни трябва да се преизчислят според паритета за покупателна способност (ППС) и така стигаме до правилното 45 на сто. Но нима е възможно българският коефициент за ППС да е цели 300 процента, и то спрямо средното за Европа? Струва ми се абсурдно, това би засмукало всички български стоки навън и вносът би секнал на мига. По-вероятно е при “производителността в евро” статистиката да отчита цената на произведения продукт за 1 час, в която влиза цената на труда (обикновено около 80 на сто). С други думи, работодателите обясняват разликата в заплатите с разликата в заплатите.

Но тъй като не съм експерт, няма да споря. Аз приемам върховния авторитет на Евростат. Там го няма работодателското 15 на сто, а има 45 на сто. Следователно, когато работодателите казват “според Евростат” в съчетание с “15 на сто”, те лъжат. Това си е тяхна, оригинална сметка.

Разбира се, статистиците по принцип си лъжат, това им е работата.

Не знам дали си спомняте, но в самия разгар на рецесията, накъде през 2009 – 2010 г., родната статистика съобщи триумфално, че средните доходи на член на семейство са скочили с 18 на сто на годишна база. Тогава влязох в спор с тогавашната шефка на статистиката, тя, естествено, ми се накара, но не стана ясно как народът забогатя феноменално точно когато икономиката рухна.

Това е уникална статистическа екзотика, все едно да видиш плеймейтка с 3 гърди, едната на гърба. Да, подобно явление би взривило аржентинското танго. Но ние тук останахме безразлични към третата цица в статистиката.

Ако човек следи публикациите на десните пропагандисти, брутният вътрешен продукт (БВП) на България се е увеличил поне 20 пъти от 1991 г. досега.

Според една статия на проф. Стефан Стоилов обаче за последните 26 години той се е увеличил с едва 20 на сто, което ще рече, че реално не е мръднал.

Според мен тук имаме неограничена свобода на творчеството. През 90-те години националната валута извърши такива салтоморталета, а методиките за изчисляване на БВП претърпяха такива радикални реформи, че вече всичко е възможно. Спомням си, че в началото на 80-те в сферата на услугите се създаваха едва 10 на сто от националния доход, а днес тази сфера дава 68 на сто от БВП.

Но пък днес статистиката включва в БВП услуги, на които тогава изобщо не обръщаше внимание.

Преди 4 г. африканската държава Гана си ревизира методиката за изчисляване на БВП и изведнъж го увеличи с цели 60%. С едно натискане на клавиш си добави цели $ 13 млрд. и от бедна държава се превърна в средна. И най-важното е, че това се оказа методически правилно!

Да се върнем у нас. Работата е мътна, но ако работодателите все пак са прави?

Дали тези 460 лв. МРЗ не са много? Да, заплатите у нас са смехотворни. По-добре да ги има, нали така? Уви, мъглата е толкова гъста, че всичко е гола пропаганда. А в спора за МРЗ не са само работодателите и профсъюзите. Най-могъщият играч със собствен залог в спора е държавата.

За да закърпи здравеопазването и пенсиите, държавата трябва да има приходи от осигуровките, нали така? Обаче повечето работодатели декларират само минималната заплата, останалото дават на ръка. Така си спестяват милиарди от осигуровки. За да компенсира, държавата е принудена постоянно да вдига МРЗ. Така и трите страни (работодатели, профсьюзи и държава) се заблуждават взаимно.

Сега работодателите настояват за отмяната на МРЗ. Това е все едно да се иска финансовото министерство само да си сложи динамита, и подпали фитила. Без МРЗ у нас няма държава. Работодателите го знаят, но явно нещо се шегуват.

Но докато се шегуват, туризмът е принуден да внася работници от Украйна и да им плаща двойно повече, защото българите предпочитат да се цанят в Гърция. Бизнесът нямал кадри? Като махнете МРЗ, и кадрите веднага ще се върнат на спринт? По-добре махнете Европа.

Вместо да говорят ласкаво за кадрите и от устата им да капе мед, работодателите обиждат. Неотдавна председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) г-н Васил Велев се изказа, че МРЗ превръщала българските работници в “готованковци и търтеи” и че няма как да искат по-добри доходи, докато не станат много по-производителни.

Само че този “търтей” произвежда едва 4,9 евро на час само докато работи за фирмите, които стоят зад г-н Велев. Щом отиде в чужбина, същият работник веднага произвежда 32,1 евро на час. Значи истинският търтей е този, който се грижи за капитала – българският работодател.

Аз, разбира се, свалям шапка на тези, които си пробиват пътя в бизнеса с усърдие и талант. Да, такива има. Но трябва да признаем, че структуроопределящи за нашата икономика са специфичните приватизатори от 90-те години и от началото на новия век. Те получиха всичко на готово и не знаеха какво да го правят. На второ място бих сложил и властелините на държавните поръчки, макар че тези две групи са омешани. Това са хората, които сътвориха ниската българска производителност.

Драмата е, че чорбаджийската поза вече не им отива. Днес у нас се наблюдава това, което се случва през ХIV век в Западна Европа – минава Черната смърт, прибира евтините кадри и слага край на крепостничеството. И изведнъж бароните се сблъскват с жестоката истина, че ако искаш някой да ти работи, трябва да му плащаш…

Валери Найденов, 24 Часа

loading...

Последни от България

Отиди Горе