Бизнес подходът на Тръмп и военните рискове пред САЩ в битката за Балканите

в Свят

Очевидно критиката на европейските им съюзници е повлияла на представителите на ръководството на САЩ, тъй като решиха да засвидетелстват внимание към проблемите на континента, в това число и в неговата източна част. Президентът Доналд Тръмп обаче би изневерил на себе си, ако не беше демонстрирал и тук своя прословут „бизнес подход”. А именно: уверявайки държавите от Източна и Югоизточна Европа в неизменната американска подкрепа, с думите на своя вицепрезидент той даде да се разбере, че те са длъжни да обезпечат своите интереси със собствените си ръце. В това число – през главата на Брюксел. При това президентът Тръмп отново наля масло в огъня на вътрешното политическо противопоставяне в Америка, обвинявайки Конгреса в стремеж да подкопае отношенията между САЩ и Русия.

„Отношенията ни с Русия се намират на небивало ниско и опасно равнище. Можете да благодарите на Конгреса, тези хора не са в състояние да ни осигурят дори здравеопазване”, заяви Тръмп в Twitter. По време на своето източноевропейска обиколка, вицепрезидентът Майкъл Пенс се изказа в друг дух, обвинявайки Русия в стремеж да „дестабилизира” Западните Балкани и да откъсне региона от Запада.

Антируската реторика на Пенс особено силно нажежи страстите с неговото изказване в Черна гора на срещата на върха на страните от Адриатическата харта. „Тук, на Западните Балкани, Русия работи за дестабилизацията на региона, като подкопава строя в демократичните държави и ви разделя едни от други, разделя ви и от останалата част на Европа”, заплаши Майкъл Пенс събралите се в Подгорица лидери на Черна гора, Хърватия, Албания, Словения, Сърбия, Босна и Херцеговина, Македония, както и на самопровъзгласилото се за независимо Косово.

„Мога да ви уверя, че САЩ отхвърлят всякакви опити за прилагане на сила, заплахи или сплашвания в този регион или зад неговите предели. Съединените щати се ангажират в укрепването на отношенията, които биха стабилизирали връзките между европейската общност, Западните Балкани и САЩ”, добави Пенс.

Важни обаче са не тези думи, а с какви предложения и обещания излезе пред балканските лидери Майкъл Пенс. По същество администрацията на Тръмп предложи на Югоизточна Европа да започне да настройва своите интеграционни механизми и икономическите си модели отвъд рамките на Европейския съюз, пренебрегвайки волята на Брюксел, без да разчита на политически разходи и финансови загуби от страна на САЩ, но действайки в рамките на техните приоритети.

Тук веднага могат да се разграничат два модела. Първият е енергийният, като неговата цел е да забие клин в отношенията между европейските държави и Русия в областта на доставките на енергийни ресурси, като по този начин разчиства място за американските износители на втечнен природен газ (LNG). Крупните европейски енергийни компании, взаимодействащи с Москва по проектите „Северен поток” и „Северен поток–2” вече попаднаха под съответния санкционен удар. Именно в това се състои бизнес подходът на Тръмп, предполагащ изхвърляне на конкурентите от пазара, използвайки всички възможни начини.

Вторият модел включва насърчаване на проекта „Междуморие”. Той се приближава до германските идеи за „средата на Европа”, които са със стогодишна давност, както и до целите на „Малката Антанта” от периода между двете световни войни от миналия век. В този модел администрацията на Тръмп вижда удобно средство да откъсне от контрола на Брюксел целия регион от Балтийско до Черно и Средиземно море и така да обезпечи тук собственото си военно-политическо и финансово присъствие извън ЕС и НАТО.

Днес най-активни привърженици на идеята „Междуморие” са Полша, прибалтийските републики и в определена степен Румъния. Важно е да се отбележи, че в перспектива е възможно към тях да се присъединят и други държави, които са традиционно ориентирани към Вашингтон, а не към Брюксел.

Във Вашингтон дори не мислят да крият тясната връзка между енергетиката и проекта „Междуморие”. Още преди юлската среща на високо ниво на страните от Г-20, в свое изявление при визитата му във Варшава, американският президент обеща на държавите от региона „алтернативни доставки” на енергийни ресурси в рамките на „новата енергийна политика” на САЩ.

Сърбия и балканските страни обаче, оценявайки настоящата политика на Съединените щати в региона, трябва да имат предвид не само политическите и финансово-икономически загуби от евентуално свое присъединяване към американските проекти, но и конкретните военни рискове. Например такива, за каквито предупреждава от страниците на турското издание Yeni Çağ един от водещите турски експерти в областта на сигурността Абдула Агар. По неговите думи САЩ, чиито очаквания в Близкия Изток „не се оправдаха”, са избрали причерноморския район за още една своя опитна площадка.

„Украйна е много важна площадка за конкуренция. Подобна картина е характерна и за Грузия. Основната борба обаче, е в Сирия и Ирак”, пише Абдула Агар. „Открай време Западът стъпва тук или там, не заради стабилността в съответната зона, а търсейки хаоса, който отговаря на неговите интереси”, припомня турският експерт. Коментирайки военните учения в региона под егидата на САЩ, той подчертава: „Ученията на САЩ в Черноморския  регион са демонстрация на сила. Те влияят негативно на сигурността в този регион. Както е известно две от трите основни точки на напрежение в света се намират в Черноморския басейн. Става дума за Балканите и Кавказ. В период, в който всеобщото внимание е съсредоточено в Близкия Изток, в Кавказ и на Балканите можем да наблюдаваме война „четвърто поколение”. Според Тръмп грешките, допуснати от Обама в Сирия, са осигурили предимство за Русия и Иран”.

„Даже в традиционно прозападната Хърватия са леко смутени от външнополитическия стил на Белия дом. Борбата за Адриатика е приключена и сега САЩ искат целите Балкани”, предупреждава хърватското издание Advance и иронично обрисува разсъжденията на Майкъл Пенс за „руската заплаха”: „Каквото и да беше руското влияние на Балканите, за хора като американския вицепрезидент то винаги би изглеждало голямо и опасно”.

Анализирайки перспективите за взаимодействието на САЩ с балканските държави, следва да се има предвид още едно обстоятелство. В администрацията на Тръмп умеят много добре да броят пари – както своите, така и чуждите. Затова последното, което може да се очаква от  Вашингтон, е проява на благотворителност. Достатъчно е да си спомним изявлението на Доналд Тръмп за „остарелия” формат на НАТО или за дълговете за колективна отбрана, натрупани от Германия, Франция и други държави членки на алианса. Така че послушното следване на талвега на Белия дом е напълно възможно да доведе Сърбия и нейните съседи не само до финансова задънена улица, но и до регионален конфликт. Барутът на Балканите и сега е достатъчен.

Автор: Пьотър Искендеров, fondsk.ru
Превод: Елена Дюлгерова, А-specto.bg

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

Последни от Свят

Отиди Горе